Виртуално околосветско кулинарно пътешествие

Щом четеш това, значи си от нашата партия - обичаш както пътуванията, така и хубавата храна! Колкото и да ни се иска, покрай забързаното ежедневие и ежемесечните ни разходи, малко хора могат да отидат на околосветско кулинарно пътешествие. Ето защо решихме да те заведем на виртуално такова. Предстои заедно да посетим няколко континента и 9 кулинарни дестинации, за да научиш нещо ново за емблематичните за местата ястия, десерти и питиета, да проговориш поне малко на японски, да разбереш как се пие уиски и за какво се карат израелците. Затова настани се удобно и продължавай да четеш - започва мечтаното ти кулинарно пътуване. Разбира се, в два епизода: храна и питиета. За баланс.

ЕПИЗОД 1: Кухня

Първа спирка - Mi amore, Italia!

Флоренция, Италия

Когато някой каже Италия, всеки се сеща за прясна паста и занаятчийско джелато. Този път ще изместим фокуса от талиатели с бешамел сос и ще обърнем по-специално внимание на този автентичен за страната десерт. 

Историята на джелатото е свързана с тази на Флоренция. Оказва се, че десертът е измислен от продавач на пилета през 16. век в разгара на Ренесанса. Едно италианско семейство организира готварско състезание, в което продавачът на пилета, Руджери, сервира плодов, замразен десерт. Той получава както наградата, така и мястото на десертния готвач в замъка им. Рецептата е станала популярна с течение на времето, защото италианското семейство я е пренесло дори през европейските граници.

В днешно време джелато може да се намери зад всеки ъгъл във Флоренция, но трябва да внимаваш да не те заблудят. Както често се среща качествено джелато, така е и силно вероятно да попаднеш на синтетични дубликати от масово производство, предлагани на пълни с туристи площади. Хубавото е, че разликите си личат отдалеч - стой далеч от “джелато” в неонов цвят, коeто има изкуствен аромат.

ДЕГУСТАЦИЯ НА ДЖЕЛАТО ЗА ДВАМА

Казваме Arrivederci, Italia и مرحبا يا المغرب

След толкова джелато е време да пристъпим към основните ястия. Следваща спирка… АФРИКА!

Рабат, Мароко, Северна Африка

Мароканската кухня се счита за една от най-интересните кухни в цял свят заради забележителното разнообразие от влияния. В ястията от тази част на света може да се проследи дългата история на страната на колонизатори и имигранти, които са оставили своя отпечатък по повече от един начин. Кухнята на първите обитатели, берберите, съществува и до днес в основните ястия като тажин и кус-кус. Арабското нашествие, от своя страна, е донесло нови подправки, ядки и сушени плодове, както и сладко-киселите комбинации. 

Маврите са въвели маслините, а евреите-маври са оставили своите усъвършенствани техники за съхранение, които виждаме при честото използване на кисели краставички, например. Османската империя е въвела пък барбекюто (кебап) в мароканската кухня.

Така всяко ястие е било повлияно от различна колония и култура, докато се сформира кухнята на Мароко такава каквато е в днешни времена. 

Потегляме към следващия континент от нашето кулинарно околосветско пътешествие, за да разберем малко повече за елемента, който никога не липсва на масата на един арменец - хлябът лаваш!

Ереван, Армения

Може би не си чувал за лаваш, но това е традиционен арменски тънък хляб, който винаги е бил задължителен елемент от менюто на всяко семейство още от Древна Армения. Все още е традиция, докато мъжете в къщата приготвят месото, майките и дъщерите да се погрижат за изпичането на хляба.

Рецептата му не изисква много продукти (само брашно, вода и сол), но сложната част идва при техниките на разточване и изпичане. Първо тестото се оформя на малки топки, а след това те се разстилат под формата на овална възглавница. След като хлябът е готов за печене, чрез специална техника той се поставя върху стените на вградена в земята пещ. Този хляб е толкова тънък, че се пече само за минута, а понякога за не повече от 30 секунди. 

Има много ястия, които задължително се консумират с такъв тип хляб, като например - арменската шкембе чорба Хаш, всякакъв тип барбекю или пък в комбинация с пресни зеленчуци, домати и картофи. 

Минаваме директно през Средиземно море и пристигаме в страната на всеки любител на нахута - Ливан!

Бейрут, Ливан

Не е нужно да си веган, за да обичаш хумус и фалафел. Това са двете най-известни ястия, приготвени от нахут. Всъщност фалафелите стават толкова популярни из цял свят, че палестинците и израелците се скарват относно това на коя страна принадлежи етикетът “традиционно национално ястие”. В Израел често ще видиш картички с фалафели и лозунг “Националната закуска на Израел”, а някои палестински автори на кулинарни книги твърдят, че израелците са откраднали и присвоили рецептата.

До ден днешен има много спорове откъде е произходът на фалафела, но едно е сигурно: цял свят го обича и го яде редовно! Именно затова сме ти подготвили примерна рецепта за фалафел, за да си го приготвиш някой път вкъщи… А който иска, нека си се кара. 

РЕЦЕПТА ЗА ФАЛАФЕЛ

Насочваме се към Китай, за да разучим не само какво ядат там, но и какво се крие зад странните навици на хранене.

Пекин, Китай

Често хората казват, че Китай е сякаш друг свят и всеки който не е част от него би се съгласил, че китайците живеят по съвсем друг начин в сравнение с останалата част от света. Както знаеш, те не използват вилици и лъжици, а клечки за ядене. А ако си поръчаш нещо, наподобяващо някое познато ястие, ще останеш удивен как то няма нищо общо с познатите рецепти. Например, може да опиташ китайските “пелмени”, наречени гьоза (на китайски jiaozi, на японски gyōza), за да разбереш, че освен спазеният принцип за завита малка хапка храна, нищо друго не е същото. Всъщност това са дъмплинги, които представляват месо или зеленчуков пълнеж, завит в тънко тесто. Те могат след това да се сварят, сготвят на пара или да се изпържат. Поднасят се със сос от оцет и сусамово олио, а китайците често ги ядат в допълнение със супа.

Сигурно се чудиш какво означава това странно име и от къде произлиза. Една от теориите е, че всъщност те не са измислени от известен за времето си шеф-готвач, а от практикуващ лекар на име Zhang Zhongjing. Jiaozi в превод означава “нежни уши”, защото чрез това ястие са лекували измръзналите от студа през зимата уши на по-бедните хора още през ерата на Източния Хан.

От тази и още много други истории и традиции ще останеш приятно изненадан, когато посетиш Китай… или поне се пренесеш там, например чрез готварски курс за китайската кухня – него и други курсове ще откриеш в секцията ни с кулинарни приключения. 

Отиваме в не по-малко интересната кулинарна дестинация Япония, където думите “адзуки”, “хамачи” и “Юкари” са ни крайно непознати, но шестото ни чувство ни казва, че са много вкусни.

Токио, Япония

Нека започнем нашия урок по японска кухня с леко въведение в езика.

●“ Адзуки” e името на храст, който произвежда тъмночервени бобови зърна. От тях се правят различни ястия, но най-колоритното такова е в комбинация с водорасли.

●“ Хамачи”, странно или не, е вид риба.

●“ Юкари” е вид силно ароматна подправка, която се използва най-вече при приготвянето на ориз или паста в Япония.

За щастие може не само да четеш за всички тези странни за произнасяне думи, но и да ги дегустираш на живо в 5-степенно меню за двама в комбинация с изискани вина. 

ВКУСЪТ НА ЯПОНИЯ В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ 

През 2013 год. ЮНЕСКО добавя традиционната японска кухня (на японски се казва “washoku”) в своя списък на нематериалното културно наследство, което означава, че запазването на този начин на хранене е жизненоважно за оцеляването на традиционната култура. Това е едва втората национална традиционна кухня, почитана като такава, след френската.

Традиционната японска кухня се фокусира върху баланса, с техники за приготвяне, които целят да извлекат естествените вкусове на съставките, вместо да ги маскират в тежки сосове. Структурата на ястието “уашоку” разчита на принципа “一汁三菜” предназначена да придружава купа с ориз на пара. Тези ястия осигуряват разнообразие от вкусове и цветове, както и добре балансирано, богато на хранителни вещества ястие.

И така, отправяме се към последната ни кулинарна точка преди завръщането ни на родна земя - мястото, където винаги е много студено, територията, където растат безкрайно много картофи - Росси́я!

Санкт Петербург, Русия

Пристигаме в Санкт Петербург и вече ни е много студено! За да се стоплят, руснаците често ядат супи. Една от известните такива се казва борш - произлиза от Украйна и е на основата на цвекло. По автентична рецепта тя съдържа също месо и редица сотирани зеленчуци - зеле, морков, лук, картофи, а при сервиране се добавя и малко заквасена сметана.

Друга емблематична супа е шчи, направена от прясно или кисело зеле. Всяка рецепта включва различни продукти, но често ще я срещнеш с картофи, моркови, лук и малко месо (най-често пиле). Тази супа може да се сервира и в чаша, за да те стопли, докато вървиш по улиците на града. А ако обичаш морска храна, оглеждай се за супата уха - рибена чорба с бистър бульон, която може да се направи с каква ли не риба, стига да е прясна.

Все пак сме на кулинарен туризъм, така че е редно да опиташ националното ястие на страната, нали? Е, то това са пелмените! Ястието наподобява дъмплинги, защото в малко количество тесто е завита топчица кайма. Накрая може да се сервират без гарнитура - само с малко масло или директно потопени в бульон.

Ако пък не ти се експериментира и предпочиташ да играеш на сигурно, за да не останеш гладен, то с руските блини със сигурност няма да сбъркаш. Това са пшенични палачинки, които символизират слънцето и са емблематично ястие за руския фестивал Масленица, който празнува края на зимата и началото на пролетта. 

ЕПИЗОД 2: Напитки

Bonjour, chère France! Пристигаме тук, за да дегустираме специално бургундско вино със световноизвестен вкус.

Бургундия, Франция

Франция е известна с виното, a регионът Бургундия може да е с малки размери, но влиянието му е огромно в света на виното. Основният фокус на производство там е Пино Ноар и Шардоне. Бургундия е разположена в източно-централната част на Франция и има 5 основни лозарски райони: Chablis – “шабли”, Côte de Nuits – нощният склон, Côte de Beaune – склонът на Бон, Côte Chalonnaise – склонът Шалон и Mâconnais – регионът на Макон. 

Тайната на виното се крие именно в региона - където преди 200 милиона години, мястото е било част от необятно, тропическо море. Времето е превърнало морското дъно във варовикови почви. Тези почви са тайната на пикантната минералност, която е отличителен белег на бургундските вина. Е, това си е даденост. Неповторимо. Тези вина си заслужават дегустацията!

ДЕГУСТАЦИЯ НА ЕМБЛЕМАТИЧНИ ФРЕНСКИ ВИНА

Специално за любителите на по-твърдите алкохоли следва да посетим Шотландия за чаша отлежало уиски.

Единбург, Шотландия

От десетилетия насам Шотландия е страната с най-голямо производство на уиски в света. Затова едва ли познавате човек, който да не е чувал, че уискито по произход е шотландско! Обаче малко хора знаят, че през последния век почти половината от дестилериите в Шотландия са били закрити заради световни репресии, войни и свръхпроизводство. Счита се, че когато през 20-те години на 19. век дестилацията на уиски в малък мащаб се легализира, контрабандата бавно изчезва, а брандове като Johnnie Walker прерастват от малък семеен бизнес в глобална операция.

С времето пиенето на уиски е създало култура. Именно затова истинските ценители не бързат да надигнат чашата на екс, а му се наслаждават при всяка глътка. Нещо повече, уиски се пие в цели 5 стъпки:

1. Гледай

Първата стъпка е да се видят цветовете на питието, които са част от характера на уискито и загатват как е било направено то. Новото уиски е бистро и придобива цвета си от дъбовите бъчви, използвани по време на зреенето. Цветът може да варира от месинговожълт до златисточервен или бледожълт.

2. Разбъркай

Хвани чашата за дъното и с хоризонтална длан я завърти, докато уискито покрие страните. Сега е моментът, в който трябва да обърнеш внимание на капките, които се стичат обратно в чашата. Наблюдавай колко бързо се спускат отстрани, защото това разкрива колко леко е самото уиски. Колкото по-бавно се стича, толкова по-гъсто, старо и тежко е питието.

3. Помириши

Не бързай още да пиеш, защото третата и много важна стъпка е да помиришеш питието и то не как да е, а с отворена уста. По този начин ще уловиш всички нюанси на вкуса. Разклащай уискито силно в различни посоки, докато го миришеш и сам ще усетиш как ароматите се освобождават, връхлитайки сетивата ти.

4. Опитай

Най-накрая идва ред и да отпиеш. Остави уискито да покрие небцето. Ако искаш, може да го напръскаш с няколко капки вода - това ще освободи още аромати. Но определено това е стъпката, през която е най-важно да се насладиш на момента.

5. Довърши с кеф

Сега нямаме предвид да изпиеш остатъка наведнъж. Както казахме, истинските “разбирачи” пият бавно. Всъщност тук е моментът, когато ще забележиш как уискито остава по гърлото. Вкусът може да отмине бързо, а може и да има дълъг и загряващ ефект. След такава наслада, сигурно ще искаш да не даваш нито капчица на приятелите ти и те разбираме. Но(!)... в Шотландия има старо неписано правило: уискито, както храната, трябва да се споделя. Всъщност оттам идва и всеизвестната сцена в почти всеки филм, когато някой отпива от манерка уиски, издиша тежко и предлага на дружката му от същото. 

ДЕГУСТАЦИЯ НА УИСКИ С ЕКСПЕРТ ЗА ДВАМА

Кацаме в София, защото нашето кулинарно пътешествие идва към своя край. Изминахме цели 32 260 виртуални километра, като посетихме 3 континента и 9 страни.

Ако искаш да опознаеш още по-отблизо някоя кулинарна кухня и да научиш дори най-малките тънкости в нея, избери някой от нашите готварски курсове.

Ако пък обичаш повече да си похапваш, отколкото да готвиш, разгледай нашите разнообразни предложения за дегустации.

食欲 или с други думи Шокуйокъ!