Безстрашни войни. Закрилници на слабите. И… крадене на хубави моми. Всички сме чували за славните приключения на хайдутите. Защо се сещаме за тях точно сега…? Защото преди, когато тиранията и желанието за свобода са влизали в смъртоносен дуел, битката е започвала по това време на годината: между май и октомври, когато хайдутите са излизали в Балкана.
В следващите редове ще се опитаме да ви пренесем в онези славни и героични времена, за да се почувствате като онези смели мъже и жени (о, да, имало е и жени-хайдути и тяхна смелост често е надхвърляла тази на мъжете), за които столетия след извършените подвизи, все още се пеят песни.
Добре, нарамихте ли пушките, подготвихте ли се за приключения? Тръгваме към славата със…
Яздене
Нали не си мислите, че ще бродим пеша из Балкана? Трябват ни коне. Здрави и силни, за да може да се придвижваме бързо и да се оттегляме след нападенията (пораженията).
Тайни джобове в дисагите
Обикновено в дисагите хайдутите са имали хляб, изсушено месо и… тайни джобове. Тъй като дисагите често са се сваляли от конете и са били носени на рамо, в специално зашит джоб от вътрешната страна са се намирали малка кама, нож или револвер. По този начин наглед „натовареният“ с багаж пътник бързо се е превръщал в хайдутин, който веднага да влезе в бой.
Вихър, Балкан, Гръмотевица
Това са само част от имената, с които хайдутите са кръщавали конете си, а често те са били и най-добрите им приятели в продължение на дни при самостоятелните преходи. Самотата не е била толкова тежка с верен другар, а в записките, които са достигнали до нас има цитати като: „Вихър ме гледаше с тези две големи кафеви очи…. и го гледам ще ми проговори…., ама трябва да сме тихи у Балкана. Такъв беше моя Вихър.“
Подковите
Всички знаем колко важни са подковите за конете, затова хайдутите са имали верен съратник, който без да задава много въпроси е подковавал четириногото животно…
Та… за да заприличаме на хайдутите при язденето трябва да запомним 3 неща: да си сложим някакво оръжие в дисагите, да говорим с коня по име и да знаем къде се подковават копита… Струва ви се сложно? Е добре, тук може да намерите просто една готина разходка на гърба на кон в красивия Балкан.
Стрелбата
Ние хайдути ли сме или какво? ;) Естествено, че трябва да можем да стреляме. Освен задължителните нож, сабя или ятаган, са ни нужни и кремъклийка или револвер.
Любопитен факт е, че хайдутите никога не са имали само едно огнестрелно оръжие (да, всички сме виждали нашите смели войводи с по два пищова в пояса). Причината е, че при пушките и пистолетите с кремъчен механизъм на всеки 100 изстрела 15 дават засечка. И за да не се окаже това пагубно в бой с врага, имаш нужда от второ заредено оръжие.
И не на последно място - трябва да стреляш точно. А това става с много тренировки. По разкази на хайдутите и техните помощници това се е случвало на широки поляни, на които на пръчки са забивали мишени (обикновено плодове) и е започвала „прострелката“. Разбира се, надпреварите между хайдутите са определяли „стрелеца“ на четата. Именно той е заставал на ключово място при засадите срещу врага. Ние знаем един начин да се подготвим преди да тръгнем по стъпките на героите.
Трапезата
Тук идва по-приятната част. Хапването. За да скитосваш през горите трябва да хапваш добре, а и знаем колко от нашите традиционни ястия са свързани пряко с хайдутите: „Хайдушки калпак, „Боб по хайдушки“ и разбира се… „Агнешко по хайдушки“.
Факт, който може би не знаете е, че хайдутите освен на чеверме са готвили агнешкото и като са го „запечатвали“ по специален начин в жаравата. След няколко часа месото е ставало толкова крехко, че се е отделяло съвсем лесно от костите (ох, огладняхме), а и билките, които са слагали при печене… Изобщо, хайдутите са знаели как да готвят, а ние също може да се научим да го правим така, че след това да си оближем пръстите.
Виното
Въпрос: Кои са били най-добрите сомелиери през Възраждането в България? Отговор: Хайдутите!
Въпрос на чест е да занесеш хубаво вино на четата. Пък и служи за… размяна. Да, натуралната размяна е била нещо съвсем нормално по онова време. 2 литра хубаво вино = на 1 кокошка. Другият плюс, когато занесеш хубаво вино е, че обикновено си на безопасно място по време на битките (все пак и следващата пролет някой трябва да донесе вино). Виното е било и символ на благодарност от страна на народа по време на робството. Когато хайдутите те отърват от тормоза на властите, им се отблагодаряваш.
Хайде че ожадняхме за хубаво вино. Нарамихме пушките, вече сме по конете, а в дисагите сме се запасили с кредитните си карти. Беж към гората Току виж след 100 години и за нас ще пеят песни.
П.С. За кражбата на моми ще пишем друг път ;)
