Сезон 2. Глава втора
В предния блог пост ви запознахме с нашите инструктори – водолази. Сега е ред на лудите глави с канутата и каяците. Представяме ви:
Велислав Малджиев
Велислав Малджиев e танцьор-балетист, монтьор на автобуси, шофьор на камиони, кофражист-арматурист от казармата, треньор по „Туризъм-алпинизъм“ от НСА, лицензиран планински водач, магистър по икономика от стопански факултет и какво ли още не. Вижте какво ни разказа той самия за себе си и любовта си към водните спортове.
Първият ми досег до водните спортове е чрез баща ми, който беше запален рибар и винаги сме имали какви ли не гребни лодки. След това в 3-ти клас се записах да тренирам „Каяк“ на Панчарево, където изкарах няколко сезона. В техникума в 9 ти клас се запознах с младежи на моята възраст и на моя акъл, с които тайно започнахме да се катерим по скали, да влизаме в пещери и да правим преходи в планините. В един момент най-дивият от приятелите ми каза, че има сглобяем двуместен каяк и предложи да отидем и да гребем по Дунава. Това беше преломната точка в отношенията с родителите ми, които се опитваха по всякакъв начин да ме отклонят от опасните според тях спортове, а това беше едно от най-безопасните неща, които бях правил до този момент. Всичко, което се случи след това ни е обеца на ухото и трупане на опит какво и как НЕ трябва да се прави. Определям този период от живота си като „когато бяхме безсмъртни“. След това започнах редовно да правя рафтинг по Струма, каяк в бързи води, каяк по островите на Гърция и реших да си разширя бизнеса, добавяйки и водните спортове в моето портфолио.
Интересните случки при нас и нашия начин на живот са ежедневие. В Лефкада при един силен вятър и големи вълни, тъй като бях претоварил каяка с багаж, потънах като Титаник. Хубавото е, че изтренирахме спасителна акция в естествени условия! Скоро спусках клиенти по река Искър и ми се обърнаха 5 пъти в реката, та правих 5 спасителни акции.
Клиентите се изненадват, като им кажем, че при нас клиентът НИКОГА няма право и тази мантра, че той винаги е прав, не важи. Занимаваме се със спортове, в които трябва да се изпълняват изискванията на инструктора, без да се разисква много-много. По наше усмотрение сме изкарвали хора да ни чакат на брега, след като сме счели, че са опасни за себе си и околните. Присъствали сме на скандал между момиче и момче, явно гаджета до този момент, с бой в лодката, а ние ги пазехме да не се обърнат, едвам ги изкарахме на брега!
Гребането с каяк е водният отговор на туристическите преходи. Гребеш, наслаждаваш се на гледки, спираш на брега за почивка и хапване, създаваш приятелства, сблъскваш се с шума на двигателите на моторници, джетове, сърдити рибари и боклуци. За да направиш интересна екскурзията, трябва да изчетеш много за местата и историята им. Това е и много добра физическа активност, за поддържане на здравословен начин на живот. Социализацията, която ти дават нашите спортове, е от голяма полза за развитието ни като хора. Свикнал съм да взимам бързи, адекватни и правилни решения, докато съм под стрес. Станах с доста уравновесен характер, а бях сприхав и избухлив. Разбрах, че има много по-интересни неща от гледането на телевизия - четене на книги, разговори с близки хора на фона на тиха музика, леки разходки, дебатиране на различни теми.
Гледайки някои от коментарите под наши клипчета, ми става жал за децата на коментиращите. Мога да дам един съвет на всички родители – насърчавайте децата си да спортуват и ако решат да практикуват екстремни спортове, не ги спирайте. Не вменявайте вашите страхове върху тях. На времето една моя приятелка ми звънна притеснена, защото синът ѝ си беше купил мотор. Казах ѝ да му купи каска, протектори и всичко, което може да го предпази, както и да го помоли да я повози, но в никакъв случай да не го спира. Купи си мотор, след няколко месеца падна, счупи си крака, продаде мотора и сагата приключи. Не забранявайте нищо на своите деца, защото забраненият плод е най-вкусен. На коментари от сорта: “Аз никога няма да позволя моето дете да направи такова нещо” винаги питам: “Това, че не знаете значи ли, че не го прави?” Много по-добре е да почувстват наркотичната зависимост от екстремните спортове, отколкото от истинските наркотици, в това число цигари и алкохол.
Борислав Пауновски
Борислав Пауновски или просто Бочи е рафтинг, каякинг и каньонинг гид. Над 10 години се занимава с речни спортове, води курсове за рафтинг гидове и каяк в бързи води в България. Вижте какво ни разказа Бочи за любовта съм рафтинга.
Баща ми е един от първите рафтинг гидове по Струма и ме води с него по реката от 13 годишен. Лека полека се запалих и аз. Сега този спорт се превърна в начин на живот, а река Струма в мой втори дом. С годините научаваш всеки камък в реката.
Едно от най-големите преживявания, които съм имал е било на река Замбези в Африка - най-популярната река за рафтинг в света. Между бързеите крокодилите по бреговете не те закачат, а само те наблюдават. Там всички носят амулети с местния речен Бог – Нями нями. Той е воден дракон с тяло на змия и глава на риба. Най-могъщият Бог, който контролира реката. Докато са строили известния язовир Кариба реката две години подред отнася язовирната стена, мостове, тежки машини и много хора. Местните вярват, че речният Бог се е ядосва и си отмъщава. Впоследствие язовирът е завършен и местното население е изселено от земите, които са обработвали от столетия. Вярват, че язовирът е разделил Нями нями от неговата половинка и някой ден те ще разбият отново стената, за да се съберат и местните спокойно ще могат да се върнат по родните си места.
Най-интересната ми случка по време на туристическо спускане беше с едно незрящо момче. Беше ходил на рафтинг вече 3-4 пъти и искаше повече екшън. През цялото спускане нарочно гоних големите вълни и се качвах по облите камъни. Карах на ръба да се обърнем. На последния голям бързей се изсипахме странично през една дупка, всички паднаха и лодката се обърна. Още помня как държах лодката, държах момчето и му казвах да си държи краката високо. Той ми сподели, че по-екстремно спускане не е имал и беше истински щастлив. Сега в екипа си имаме друго незрящо момче, което дойде на рафтинг и много се запали.
Покрай рафтинга се запознавам с много интересни хора със странни професии и хобита и ми е много приятно да научавам нови неща. Рафтингът ми даде спортна култура, уважение към природата и съществата, които живеят в реката. Една от най-важните цели за бъдещето на нашите деца е да запазим тези кътчета на дива природа. България има нужда от борбено гражданско общество и много строг контрол от институциите срещу незаконно изхвърляне на боклуци в реките, пресушаването им, незаконните строежи, изсичането на крайбрежни храсти и дървета, което води до ерозия и промяна на водното корито. Всеки от нас може да се запознае с проблемите и да помогне като се включи в инициативата на „Риболовен клуб Балканка“.
Повече за екстремни водни и неводни приключения можете да намерите тук.
Очаквайте нашата трета част, посветена на яхтените пътешествия.