Дегустираме емоция.
В полите на Родопите, по пътя на императорите, сред барута на Априлското въстание, уханието на вино и лозя, лозя, лозя...
Накрая на селцето Устина, почти долепено до Перущица, има една винарна. Отиваме там съвсем нарочно. Виното на Юстина не е масово, продава се на малко и избрани места и за съжаление (за нас), голяма част от него отива за износ.
Представяме си час – два – и после обратно. Затова и не бързаме, цял ден има пред нас. Грешка. Минимум 6 часа, това разбрахме и това споделяме.
На 26 км. от Пловдив, накрая на с. Устина, селце скътано и уютно, лозя и родопски хълмове, събудени от пролетта гори. Тишина и зелено, зелено. За което своята дан дават
Лозята
Вече почти 500 дка. Красота. Качете се на хълма и постойте, погледайте лозята. Има време после да пиете виното им. Гроздето се бере ръчно, първо се сортират чепките, после зърната.
Избата
Разходка като из лаборатория. Винарната Юстина работи и като лабораторен модел за тестове и експерименти в реални производствени условия на нови техники и технологии във винопроизводството. Домакините представят процесите - студена мацерация, ферментация в малки обеми за отличен контрол, различни ферментационни техники, в зависимост от различните сортове грозде от собствените лозя... Совиньон Блан, Семийон, Шардоне, Алиготе, Гевюрцтраминер, Мерло, Пино Ноар, Каберне Фран, Мавруд и Рубин.
От зала в зала. Е, бъчвите – български дъбови (тяхното вино е някак по-опушено) и френски бъчви, в които си кротува
Виното
Нали затова сме тук. Дегустация на 5 вида вина – 2 бели, розе и 2 червени. Нямахме сили за пенливите. Домакините вадят сиренца, кашкавалче, колбаси – от местното производство. Сядаме на бара в дегустационната. Тук всеки си го знае. И отваря сетивата. Все пак съвет: не калкулирайте вино дегустацията под 2 часа. Мислете, каквото си щете J. Внимавайте какво си пожелавате – бдителни към послевкуса – мека ванилия и ядки, шоколад или черна череша. Ако имате сили след тихите вина, преминете към пенливото. Горещо препоръчваме да оставите дегустацията накрая, след разходката до
Фермата
От Перу до ЮАР. Любопитни смешни алпаки, южноафрикански белоснежни козички Боер (хранят ги целогодишно със свежа трева, която можете да видите как отглеждат), елени, сърнички, пауни...ще оставя другото да Ви изненада. Простор, естествена среда, земеделска техника, прилежно наредена. Езеро за риболов – ако сте рибари, вземете въдиците.
Наоколо
Още 2-3 часа за: Червената църква от VI в, останките от стените на Тракийската Крепост Хисарлъка и Византийската Крепост Юстина на Император Юстиниян, откъдето идва и името на с. Устина, еко-пътеката(1,5 км)до Устинския водопад и Параклиса “Св. Георги”.
Припомням – оставете дегустацията за накрая. Иначе може да пропуснете разходките. Защото когато се озовете във винарната, правена като за своя душа, разбирате, че се е случила от душа за душата. На мястото на стар тютюнев склад. На страхотно място. С природа и история.
In vino veritas.